Bye Ганьо?

| Коментари | person_outline BG Media London
618x346

Bye Ганьо? Банален национализъм и банален европеизъм във всекидневните практики на българските висококвалифицирани мигранти във Великобритания

Елена Генова, University of Nottingham

Съкратен вариант на доклад, представен на организираната от ИЕФЕМ- БАН конференция „Българи в чужбина, чужденци в България: институции, организации, общностен живот“, 29- 30. 09. 2014

В последната година, с оглед на премахването на ограниченията спрямо британския трудов пазар, българските граждани във Великобритания се оказаха в сърцето на остър имиграционен дебат, който едновременно с това отключи процес на тяхното одругостяване. Самата медийна реторика пряко кореспондира и е обусловена от три явления, които се наблюдават в британския правителствен дискурс: стриктен имиграционен контрол, отхвърляне на политиката на мултикултурализъм, както и силен евроскептицизъм. Тези три тенденции, комбинирани с последиците от европейската икономическа криза и отпадането на ограниченията за работа, създадоха една изключително неблагоприятна приемна среда за българските мигранти на Острова.

Вземайки предвид тези условия, проведеното изследване се съсредоточава върху българската висококвалифицирана общност от студенти и млади професионалисти във Великобритания. Изследването се базира на проведени 30 дълбочинни интервюта и включено наблюдение[1].

Участниците представляват една хетерогенна група млади хора, родени между 1985 г. и 1995 г.—поколението на прехода, което макар израснало във време на турбулентни социо- икономически промени, е до някаква степен необременено от социалистическото минало на България. Те биват наричани „новите“ българи поради различната ценностна система, която притежават в сравнение с предишни поколения[2].

Тогава защо Бай Ганьо? Бай Ганьо и байганьовщината са две понятия, които имат силно дискурсивно присъствие в българския национален наратив. Те са с подчертано негативна конотация и са събирателен образ на ниската култура, лошите маниери и горещия национализъм. Този образ рязко контрастира с европейската изтънченост, благовъзпитание и прогресивност. Ако обаче за миг се абстрахираме от негативните конотации, свързани с понятието и го поставим в условията на глобализиращия се свят, ние бихме могли да погледнем обективно този литературен образ като на човек със силна национална идентичност, който не се е ограничил до собствения си социум. В условията на засилена европеизация, Бай Ганьо може да се превърне в симптоматичен образ на съчетанието на европейското и националното начало, но не техните горещи форми, които така остро си противостоят, а по-скоро на тези форми на национална и европейска принадлежност, които чрез своите банални и ежедневни характеристики съществуват симбиотично.

Проведената теренна работа разкрива, че младите българи във Великобритания демонстрират силна доза „банален национализъм“. Терминът е въведен от проф. Майкъл Билиг в едноименната му книга. В нея той обръща внимание на факта, че национализмът е явление, което се репродуцира всекидневно чрез помощта на цял набор от разбирания, всекидневни практики и вярвания, като това се случва по един банално ежедневен начин[3].

Така данните от проведеното изследване показват, че комуникацията на роден език и консумирането на традиционни български продукти (луканка, лютеница и сирене) са важен елемент от ежедневиеto на младите на българи на Острова. Впечатление прави, че такива тривиални продукти, в условията на пребиваване в чужбина, се превръщат в неимоверна ценност, зад която прозира отявлено силно национално чувство. Подобна е ситуацията и с оскъдното наличие на мартеници за Баба Марта, които биват давани само на българи, които „биха ги оценили“ по думите на Мария[4], която е студентка в Лестър. Освен това,  младите българи на Острова изразяват подчертан банален национализъм и в своите хобита, приятелства и музиката, която слушат.

По отношение на прекарване на свободно си време, там, където има добре организирани български общества в университетите се предлагат и уроци по народни танци. Освен това респондентите споделят, че в голямата си част най- близките им приятели остават българи, докато англичаните биват определяни със стереотипните категоризации „студени“ и „лицемерни“.

Също така голяма част от студентите и младите професионалисти споделят, че често слушат българска музика, особено, когато България им липсва. Интересен пример е 24- годишната Янина, която споделя, че е започнала да слуша чалга след пристигането си във Великобритания, тъй като й напомня за вкъщи. 23- годишният Васил пък синтезира принадлежността си към България по следния начин:

„Слушам чалга. И съм горд от това нещо… Аз приемам музиката като мелодия…Примерно мелодията ми харесва, звучността. В смисъл, харесва ми миризмата на кухнята, харесва ми киселия вкус, харесва ми да има много оцет, харесва ми да е люто…понякога, не винаги…Това са неща, … които създават experience-a за мене и тия са неща, които мога да изпитам само в България“.

Лютото и оцетът съвсем ясно препращат към образа на бай Ганьо и носят силни конотации на разграничение с „модерното“, „европейското“ и възвишеното. Тезата на проф. Лора Крам противоречи на това разбиране и остро критикува противопоставянето на националното и европейското начало. За целта тя си служи с понятието „банален европеизъм“. „Връзката между европейската и националната идентичност не е необходимо да бъде конфликтна, от типа „или—или“ и като някаква бартерна размяна, нито пък опростено взаимосъществуване, а може да бъде синергистична, създаваща продукт, който представлява много повече от сумата от отделните си части“, казва тя[5].

По този начин става ясно, че европейската принадлежност не се крие в отговора на въпроса „Ти чувстваш ли се европеец“, а в решението на младите българи да се обучават или работят във Великобритания; във факта, че вместо да кандидатстват за визи или да пътуват с паспорт, при преминаване на границата те показват единствено лична карта. Крие се също така във факта, че мнозина от тях използват свободното си време и спестените пари, за да посетят други европейски държави, защото по думите на Иван и Паула, „всичко е на един полет разстояние“. Така младите българи във Великобритания демонстрират, че са хора с много широк мироглед, за които обучението, работата или пребиването в чужбина е една нормализирана практика.

29- годишната Маги, която е софтуерен инженер в Уелс, обобщава същността на българското така: „Ние всички сме байганьовци- и ти, и аз…всички го носим в себе си“. Замислих се и установих, че може би е права. Едва ли бихме могли да кажем goodbye Ганьо— не и ако възприемем този образ като събирателен за националното и европейското начало; като криещ в себе с ежедневните банални практики, които тази група хора демонстрират чрез избора си да живеят, учат и или работят във Великобритания, чрез музиката, която слушат, когато им е тъжно. Парчето баница е всъщност доста съвместимо с чаша черен чай с мляко. Това е възможна симбиоза, която демонстрират ежедневно младите български висококвалифицирани мигранти във Великобритания.

[1] Този доклад представя само част от данните от един по- голям докторски проект на авторката, който представлява качествено изследване на миграционните проекти, разбиранията за европейско гражданство и всекидневните практики на младата българска висококвалифицирана миграция във Великобритания.

[2] Chavdarova, T. 2006. “Young People- Those New Bulgarians: What Do They Think About Bulgaria?” South- East Europe Review for Labour and Social Affairs 3/2006: 57-67

[3] Billig, M. (1995). Banal Nationalism. London: SAGE Publications, p.6.

[4] Имената на респондентите са променени, за да се запази тяхната анонимност.

[5] Cram, L. (2009). “Introduction: Banal Europeanism: European Union Identity and National Identity in Synergy”. Nations and Nationalism, 15 (1), p. 101.

 BG Media London

Коментирай с Фейсбук

Реклама

Реклама

Чети новия брой на БГ ВЕСТНИК

Реклама

Реклама

web БГ Медия Лондон - Актуални новини за Великобритания и Лондон, безплатни обяви в Англия, вестници и списания в Англия