Проф. Александър Димчев: Футболът е в кръвта ми

| Коментари | person_outline BG Media London
Футболът е в кръвта ми

Искрено вълнение ме обзема от срещата с един любим професор, който вдъхновява и носи пламъка не само на знанието, а и на вярата и чистите непреходни идеали – проф. Александър Димчев.

Поводът за тази среща е организирането на едно изключително разчупено, атрактивно културно и спортно събитие – Фотоизложбата „Между науката и футбола“ – 13.01.2016 – 17.00 ч. Отборът на преподаватели и служители (1981- 2009 г.)

Усещам емоциите и духа на един съхранил се и непреходен преди всичко човек – проф. Александър Димчев! Имам удоволствието да се насладя и потопя в света на спомените на проф. Димчев , в свят на ярки спомени и усещам вълнението и щастието, но и носталгията по миналото. Представяме на читателите си един откровен разговор на Мария Николчева с един изключителен човек, отдаден на науката и в същото време с пламенната душа на спортист, за който футболът е в кръвта – проф. Александър Димчев. Той е и виновникът за случването на една изключителна изложба и с лекота ни подтиква да помислим за спорта като начин да се забавляваме и да се бъдем себе си. Това събитие е и апел към младите хора, които нямат желание да спортуват и факт е ниското равнище на университетския спорт.

Здравейте, проф. Димчев. Стана ясно, че Вие стоите зад цялата идея за организиране на тази интересна изложба „Между науката и футбола“. Как се роди самото хрумване?

Здравейте! За мен е удоволствие да Ви разкажа за тази наша инициатива. През 2016 г. секция „Футбол“ празнува 35 години от създаването си. Преди 35 години колегата Георги  Марчев, от Юридическия факултет, създава Спортния клуб със секции. Една от тях е футболната (самият аз съм играл в Университетския отбор). Първите стъпки бяха в рамките на междуфакултетни турнири, в които участвахме. В този период бях зам. директор на библиотеката. Ректоратът и Университетската библиотека бяха много силни и побеждавахме уверено. Философите и юристите имаха добри отбори и оттук се зароди тази идея. В университета се създадоха 11 секции с различни видове спорт – за мъже и жени – футбол, волейбол, шах, вдигане на тежести, водна топка и плуване, ски, баскетбол, тенис на маса и тенис на корт и др. Част от отборите участваха в републикански първенства. С годините се изградиха добри отбори. Болшинството от участниците в тях са изключително качествени колеги, с висок научен и обществен престиж, преподаватели и служители. Част от тях днес заемат отговорни длъжности в редица институции в страната и в чужбина – ректори, председатели на агенции, министри, посланици, водещи учени и експерти, народни представители, обществени фигури и др. Но според мен секцията по футбол бе най-добра.

На сегашния етап решихме да възродим спомените за събитията, които са се случили, да изразим и уважение към тези хора, да се опитаме да дадем тласък на младите хора, защото те не спортуват. Ние се опитваме да ги поощрим, защото сякаш  те са се атоматизирали и нямат желание, амбиции, липсва им координация помежду. Няма кой да ги подкани да се захванат. Винаги трябва да има някакъв двигател, мотор в тези идеи. След 1990 г. всичко рухна, но успяхме да запазим футболната секция.

Новогодишни и коледни поздравления от отбора_1988

сн. Новогодишни и коледни поздравления от отбора -1988

На мен лично спортът ми е дал много и едни от най-добрите ми приятели са от спорта. Спортът ражда солидарност и приятелство за цял живот. Човек изпада в една еуфория след победите и изпитва неудовлетвореност след загубите.

Мисля че е редно да се издаде книга за спорта в СУ. Просто добра идея е всеки да опише своите спомени.

Имахме различни срещи. Хората ни търсеха да играем с техните отбори. Беше чест да гостуват университетски преподаватели, особено в по-малки градове. Играли сме с Попово. Имахме договори със Завода за спортни екипи. В моето съзнание изплуват страшно много спомени. Това е част от моя живот и от живота на университета. Играли сме с отбори в ГДР. Спомням  си, и трябва да призная, че беше интересен турнир. Играхме с осем отбора. Купата беше непреходна. Просто нямахме право да я изнесем от територията на Германия. Спомням си, че  ни „спретнаха“ номер. Късно вечерта ни накараха да играем допълнителен мач с отбора на Военно икономическия университет (подчинен на ЩАЗИ). След осем изморителни мача ги бихме 2:0. Получихме едно флагче (то ще бъде експонирано на изложбата).

Играли сме с нашите приятели от Великотърновския университет. На стадиона на Етъра се провеждаха срещите. Особено интересни бяха едни от първите ни мачове на стадион „Васил Левски“. Разбира се играехме между факултетите, както и на републикански първенства.

Разкажете ни за самата изложба за славното време, за симбиозата  между науката и футболната топка?

Както вече казах една от най-активните секции беше футболната. На изложбата са експонирани интересни материали от това време. Посетителите ще могат да се насладят на:

– снимки на мачовете на стадион „Васил Левски“ срещу артисти и журналисти – 1982 г.;

Отборът на СУ на ст. Васил Левски в мач с артисти и журналисти

Сн. Отборът на СУ на стадион „Васил Левски“ в мач с артисти и журналисти.

– от мача на века – 100 –годишнината на Софийския университет – преподаватели срещу студентки, събрал рекордните около 35 000 зрители, с коментатор Татяна Лолова;

– от интересни футболни битки – напр. срещу отбора на „ЩАЗИ“ в ГДР – 1988 г. – с победител отбора на СУ и т.н.

– първите екипи на футболистите – запазени за музея;

– част от научните трудове на преподавателите (много синтезирано);

След 1990 г. реално Спортният клуб  номинално съществуваше, но не действаше.

След 1990 г., реално остана да съществува само секция „Футбол“ благодарение на сплотеността и приятелствата между преподавателите, както и в резултат на ентусиазма и на желанието да се спортува. Групата играеше мачове помежду си, междуфакултетни първенства и с други отбори до 2009 г.

Последните мачове се играеха в залата на Биологическия факултет (в резултат на подкрепата на ръководствата на Департамент „Спорт“ и на БФ.) През годините на съществуването на секция „Футбол“ се местехме непрекъснато от терен на терен, на различни игрища и зали. Особено след промените от 1988 г., сменяхме редица площадки и зали (Колодрума, кортовете на ЦСКА, тартановите площадки на ЦСКА, залите: Академик новия и стария), Военна академия, Биологическия факултет и др. Често си заплащахме наемите от нашия джоб, дори ползвайки и бази на СУ- ДЕО и др. Много често бяхме гонени… Това се случваше и след избора на проф. Биолчев за зам.-ректор, а по-късно и като ректор.  Запомнили сме негова крилата фраза – „вечно съм гонен в тази държава…“ Всеки гледаше да намаже с държавни бази, прибирайки  част от средствата в своя джоб… Дори не се свеняха да го правят пред очите, или зад гърбовете на свои ръководители, прикривайки се зад правила, създадени в полза на подобни „шмекери“, най-често от тях самите.

За носталгиците_Новогодишни и коледни поздравления от отбора на ЩАЗИ в ГДР 1987 г.

Споделете някои много ярък спомен от теренната игра.

Знаете ли за мен  най-важното от тези срещи е изграждането на приятелства.

В Попово няма да забравя, когато пътувахме за футболна среща. Сутринта тръгнахме с микробус на университета. Шофьорът на автобуса караше с 30 км/ч и непрекъснато го молехме да кара по-бързо, че ще закъснеем. Дори си спомням, че заминахме една каруца и бяхме много щастливи от напредъка. Имаше бурни овации. Посрещнаха ни сякаш герои от небесата са се появили. Нахраниха ни пребогато. Спомням си нещо интересно и атрактивно. Бяха направили шарени кръгове като слънчоглед от подредени бутилки и между тях кока-кола, швепс, които бяха дефицит за онзи период. Последваха почерпки и богати угощения и разбира се веселото настроение бе следствие, неловки ситуации и куп комични ситуации. След обилните обеди и  следобедни закуски (в лозарския комплекс), слети с вечери бяхме поканени на връчването на високи правителствени награди на заслужили работници от Попово. Част от отбора беше в унес. Посрещнаха ни в залата, в която беше тържеството  със ставане на крака (като орденоносци). За наша изненада бяхме уважени докрай – беше ни запазен първия ред в салона. Това наложи да минем в индианска нишка под бурните ръкопляскания на присъстващите. Някои – отпили повече „огнена вода“ се движеха в „боен ритъм, поклащайки се“, което засили вниманието към нас. Хората го отдадоха на замърсения въздух в салона, в резултат на дългото чакане… Те се оказаха напълно прави. На следващия ден победихме в 12.00 ч. отбора на „Черноломец“ – Попово с 5:0. Отбор, който играеше в „Б“ група. Може би защото бяхме излезли на чист въздух!

По детски се радвахме на победата над ГДР, защото първия ден ни победиха те, но се стегнахме и разгромихме всички отбори на другия ден. Играхме интересен мач с колегите и нашите приятели от Скопския университет. И накрая разбира се има винаги едно  „Наздраве“, (независимо дали бием или падаме)!

Кога според Вас спря да се случва тази симбиоза между наука футбол и изчезна приятелският ентусиазъм? 

На първо място оставам с впечатление, че младите хора сега нямат желание да спортуват. Липсата на социални контакти, извинения, че нямат време, прекалената меркантилност и егоизъм са сред факторите. Времето на младите е ограничено. Но най-важното няма желание и дух. Трябва да има и човек, лидер, който да ги поведе. Хората са разделени и са се превърнали в единаци. Става много трудно да се възроди това. На много ниско, смехотворно ниво е университетският спорт. Навсякъде се говори за пари и се искат пари. Имам усещането, че младите нямат фантазия и никакво желание. Това е  и причина за   апатията, за зависимостите, под давлението на които попадат те. Важното е да правиш нещата от сърце. Всеки от нас има мисия на този свят. Ние бяхме много шастливи, защото се борихме и спортът беше част от нашата битка и мисия. Това беше истински пълноценен живот! Явно, днес ценностите са се размили…

Как се пълни безвъзмездно стадион _1988 г_мач между отбора на СУ и на студентките (Урок за футболисти и политици)

Сн. Как се пълни безвъзмездно стадион – 1988 г.- мач между отбора на СУ и на студентките. (Урок за футболисти и политици).

Споделете детски спомен, свързан с футбола.

Като се замисля в онзи период се залагаше на любов към изкуство и спорт у младите хора. Крайният квартал, където съм израснал, предполага и по-груби нрави и съответно изкуството бе изместено от спорта. Много интересен мой спомен е свързан с ходенето ми на уроци по пиано. Честно да Ви призная аз непрекъснато стоях на тръни и мислех как хората играят футбол и резултатът след посещенията бе отчаяние за преподавателката. Последва опит да успея да се развия като цигулар. Може да прозвучи грозно, но сам счупих цигулката си демонстративно на един тротоар, скачайки върху нея. Така свърши моята музикална кариера – за нерадост на моите родители. Само, че моята мечта се сбъдна – останах си свободен човек, влюбен в играта.

Футболът винаги ме е владеел и опиянявал. Сега се сещам за един спомен с баща ми. Заедно с него пътувахме от село Рила до Дупница, за да гледаме интересен мач. С тогавашното малко влакче пътувахме за Кочериново, след което се прехвърлихме на редовния влак, с цел да стигнем навреме за мача между Левски и Марек (в Дупница), На връщане последва ходене пеша през нощта рамо до рамо с моя баща. Извървяхме  33 км в другата посока. Хората тогава ходеха на футболни мачове да се забавляват. Представете си с 30% падна производителността на града след загубата. Вечерта обратно пеша 33 км. Спомням си също така, че известен клубен унгарски отбор беше дошъл. Много исках баща ми да ми купи билет за мача, който струваше 2 лв. Тогава 2 лв бяха много. И се случи онова неистова щастие  – да държа тази скъпоценна хартийка в ръцете си.

Футболът е в кръвта ми това исках да ви докажа с тези примери.

футболна среща

Можете ли да ми разкажете за емоцията и настроението, когато сте на теренна игра?

Първо човек е много напрегнат, стреми се да се концентрира. Нужно е да работиш с хората до себе си, защото сте екип на терена. Трябва да се опитваш да сплотиш хората, да им вдъхнеш вяра и самочувствие. Хората са много различни и не бива да се караш с тях. Футболът е колективна игра. Някой и да сбърка трябва да го подкрепиш и да му помогнеш да продължи напред. Можете да загубите катастрофално, но е важно да не загубите доверието. Не трябва да забравяме, че сме хора и че благородството е много важно. Защото тогава човек е по-спокоен и побеждава и победата е почти сигурна. Трябва да се отнасяш с уважение към противника. По наше време футболистите бяха на по 20-23 години, но изглеждаха доста зрели мъже. С ясна мисъл и цел в живота. Те бяха примери за подражание.  Повярвайте ми бяхме много щастливи, докогато посещавахме мачове, или просто ги наблюдавахме.

С настоящата изложба Вие си поставяте и благотворителни цели. Споделете ни за тях.

Изложбата се посвещава се на спортната и научната дейност на преподавателите и служителите в Алма матер във връзка с 35 –годишнината от създаването на спортната секция „Футбол, в рамките на „Спортния клуб“ на СУ. (Акцентът в изложбата пада върху спортната дейност.).

– Представя по-голямата част от участниците във футболния отбор на СУ.

– Отдава дължимото на наши уважавани  колеги, които участваха активно в отбора по футбол, но си отидоха млади от този свят – доц. Величко Тодоров – ФСлФ, професорите: Георги Петканов,- декан ЮФ и зам.ректор,  Стефан Стоянов – декан ХФ и зам.-ректор, Стайко Трифонов- ИФ, Христо Пейчев-директор УП и др.

– Напомня за интересни моменти от футболните срещи на отбора на Университета – срещу различни отбори – в страната и  чужбина.

– Прави опит да върне ентусиазма и да възроди идеята – да се създаде основа за спортуването на преподавателите и служителите в рамките на Софийския университет.

– Да бъдат събрани средства от предстоящия търг на вещи, принадлежали  на отбора за нуждите на УБ. Също така ще бъдат предлагани – календари за 2016 г., с различните формации на отбора през годините. За ценителите та изненадите – ще има в ограничен тираж колаж – с образите на основните действащи лица – от основаването на секцията – до последно – 2009 г.

Изложбата „Между науката и футбола“ се провежда в сградата, където се развиваше организационната дейност на спорта в Алма матер – Университетската библиотека.

Ще събере представители на различни факултети и генерации. Ще видите интересни „муцуни“- вече малко, или много променени от неустоимите закони на времето. Ще се посмеете на истинските неща.

Ще може да потрошите малко пара по време на тръжната процедура, за да закупите на тъщата, или на тъста стари, пък дори и за Вас, остарели по достойнство – изпълнени с носталгия екипи, дори скъсан вълнен чорап, или вечен календар – пет версии с образите на любимците Ви от футболния отбор, а може и колаж.

По време на откриването на изложбата, а и след това ще имате невероятен късмет да:

– се докоснете да ценни реликви (за Сотбис),  принадлежали на: преводача на единственото прочетено четиво от премиера – Веселин Радков – капитан на отбора;

– се видите с № 1 в отбора –  писателя, ректора, гмуркача – проф. Б.Биолчев;

– се срещнете с фината балтия – проф. Драгомир Драганов;

–  Проведете спортно-трансекзекстенциален –  дебат със звездния квартет  на Философския факултет – професорите – Димитър  Денков, Олег Георгиев, Александър  Андонов и Георги Каприев;

– Премерите педагогическо-правните и праисторическите си познания за футбола в България с проф. Божидар  Ангелов, проф.  Любен Попов, проф. Тенчо Колев, професорите Христо Матанов и Петър Ангелов;

– Дебатирате за геолого-демографските проблеми с проф. Георги Георгиев  проф. Ласло Клайн и проф. Петър Славейков.

– Да се срещнете на чаша винце с истински ценители на „божествената амброзия“, които няма да пропуснат да Ви погалят по седем пъти по главата – за да станете поне шеф на ООН, дори и повечко („нема“ да се излагаме – само до три пъти).

– Всички тези екстри, поднесени и изпрани с подкрепата на дългогодишната „перачка“  и нежната „шивачка“ на отбора – Кристина Димчева.
– Надяваме се да успеем да осигурим един истински футболист и треньор- Бате Владо Кремаренко.

– Накрая на вечерта, в зависимост от емоциите на всеки присъстващ – предстои одиозното шоу, наречено „смена на фланелките, или на позициите“.

С усмивка и в очакване на изненади  да се насочим на 13.01.2016 г. към истинското „позорище“, което ще се разиграе в Алма матер.

среща_македония

Отправете едно свое послание към аудиторията.

Да бъдем преди всичко българи и да не забравяме, че в тази страна стават и хубави неща. Да обичаме ценностите, да престанем да се гледаме сърдито. Всеки от нас носи доброто, нека да спортуваме, защото това е част от живота и това ще ни изпълни с много енергия, настроение и ще ни възвърне доверието в хората. Да си спомняме за хората, които са били преди нас, защото светът не тръгва от нас. Нека си спомняме гърците и тяхната образователна система от античността. Те винаги са залагали на спорта, защото с него се подпомага здравият дух и здравото тяло.

Ще Ви очакваме скъпи наши поддръжници, фенки, запалянковци и неподдръжници да се насладите на това уникално по своя характер събитие!!!

Сърдечни благодарности проф. Димчев, че ни потопихте в своите магически спомени и адмирации за това изключително събитие, на което ще се видим!

среща_Македония2

Интервю на Мария Николчева за БГ Вестник Лондон

BG Media - Logo-BGVestnik

Публикувано и в сайта http://luboslovie.bg/

Стани наш фен във Facebook

Намерете ни в Google+

Коментирай с Фейсбук

Обяви за работа в Лондон

Работа в Лондон

Спонсорирани публикации

Реклама

Спонсорирани публикации

Чети новия брой на БГ ВЕСТНИК

Реклама

Обяви за Работа в Лондон

Работа в Лондон

web БГ Медия Лондон - Актуални новини за Великобритания и Лондон, безплатни обяви в Англия, вестници и списания в Англия